7 нояб. 2007 г., 19:48

Здравей

1.3K 0 3
Здравей. Очаквах те
                                            - тъй дълго и печално,
надявах се, но нямах светлина.
Аз търсих те надясно и наляво,
аз търсих сродната душа.
Намерих те. Или пък ти откри ме -
това е без значение сега.
Сега най-важното е, че ни има,
че заедно сме и че искаме така.
--- - ---
Здравей. Очаквах те.
                                           Недей да се обръщаш.
Аз искам да те видя колко си се изчервил.
Не знам дали отива ти, но мисля,
че смут и нежност виждам в твоите очи.
Здравей. Поне ръкувай се със мене,
или ефирно ти ме целуни.
Или пък страстно - ако имаш смелост,
макар че от целувка не боли.
Ще тръгнеш ли със мене? Там, напред
ни чакат слънчеви красиви дни
и зимни нощи, във които ще те топля,
и чувства нежни, светли и добри.
--- - ---
Здравей. Очаквах те.
                                            И този път реално
към мен протягаш двете си ръце.
В прегръдка нежна и целувка страстна
размекнаха се моите нозе.
Но вече - Стига! Няма да те чакам,
да те посрещам с трепетна ръка.
Защото аз до тебе ще остана
и цял живот над теб ще бдя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...