13 авг. 2010 г., 12:46

Здравей, Любов

1.5K 0 1

Помня те, любов... Добре дошла!
От спомените прашни те изрових,

до днес се чудя къде ли си била,

още ли си същата, дали ме помниш...

 

Не бе единствена, не бе незабравима,

дори и старо, миналото топли,

има мигове, в които си ми липсвала,

както днес, дошла във спомен.

 

Просто равносметка, минали неща,

но като ги няма, как ще си живял,

прекрасни мигове, невидима следа,

че в този свят от себе си си дал.

 

Здравей, любов! Усмихвам се във тихото,

отпуснат в спомените ровя,

ръката ми посегнала към друга снимка,

очите ми очакват следващ спомен.

 

Довиждане ще кажа, снимката обръщам,

от другата страна е тъжно-бяла...

А следващата в мене тихо гледа.

Здравей, любов! И теб не съм забравил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....