Помня те, любов... Добре дошла!
От спомените прашни те изрових,

до днес се чудя къде ли си била,

още ли си същата, дали ме помниш...

Не бе единствена, не бе незабравима,

дори и старо, миналото топли,

има мигове, в които си ми липсвала,

както днес, дошла във спомен.

Просто равносметка, минали неща,

но като ги няма, как ще си живял,

прекрасни мигове, невидима следа,

че в този свят от себе си си дал.

Здравей, любов! Усмихвам се във тихото,

отпуснат в спомените ровя,

ръката ми посегнала към друга снимка,

очите ми очакват следващ спомен.

Довиждане ще кажа, снимката обръщам,

от другата страна е тъжно-бяла...

А следващата в мене тихо гледа.

Здравей, любов! И теб не съм забравил.