Здравей, отчаяние!
Здравей, отчаяние!
Развивам нишките на онемелите въпроси
в пашкула сив полегнала на хълбок.
Едната половина в мене проси,
а другата изплаща чужди дългове.
Безквасни са коричките, които гризах,
но ще примамя с тях дръгливата си радост,
поела към пустинята да търси бриза,
заченат в клетките на яростната младост.
И пак съм грешница, заклещена смутено
на времето във праведната дупка,
надеждата ми е момата неродена
във орехова къща от черупка.
Възглавницата - пълна със осили,
нощта ми е нощта на сомнамбула,
постелята ми отъняла жили,
душата ми - във Ягината кула.
Железен въздух вдишвам, а издишвам лава,
погрешно слязла пак на непозната гара.
Поне добре е, че торбата ми е здрава,
макар че е претъпкана и стара.
От дни не съм ни яла, нито пила.
Опирам се върху бастуна на цигарите.
Дори от лука, който беля, търся сила
по нишката на Ариадна между шамарите.
Но казвам си - от нищо не ми пука,
защото съм река с дълбоки подмоли.
В живот - ни рак и нито щука,
все още има място за неволи.
Атака... и отново съм в окопите,
прибягвайки между избухването на снарядите.
Оттатък хоризонта са животите,
а аз - стърнището, опърлено от кладите.
Вещарски яхнала съм пика-минимум,
сърцето търси възелче след възел
и, прикована във континиум,
ще пренареждам пак проклетия си пъзел!
Диана Загора
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Кънева Все права защищены
