Здравей, отчаяние!
Здравей, отчаяние!
Развивам нишките на онемелите въпроси
в пашкула сив полегнала на хълбок.
Едната половина в мене проси,
а другата изплаща чужди дългове.
Безквасни са коричките, които гризах,
но ще примамя с тях дръгливата си радост,
поела към пустинята да търси бриза,
заченат в клетките на яростната младост.
И пак съм грешница, заклещена смутено
на времето във праведната дупка,
надеждата ми е момата неродена
във орехова къща от черупка.
Възглавницата - пълна със осили,
нощта ми е нощта на сомнамбула,
постелята ми отъняла жили,
душата ми - във Ягината кула.
Железен въздух вдишвам, а издишвам лава,
погрешно слязла пак на непозната гара.
Поне добре е, че торбата ми е здрава,
макар че е претъпкана и стара.
От дни не съм ни яла, нито пила.
Опирам се върху бастуна на цигарите.
Дори от лука, който беля, търся сила
по нишката на Ариадна между шамарите.
Но казвам си - от нищо не ми пука,
защото съм река с дълбоки подмоли.
В живот - ни рак и нито щука,
все още има място за неволи.
Атака... и отново съм в окопите,
прибягвайки между избухването на снарядите.
Оттатък хоризонта са животите,
а аз - стърнището, опърлено от кладите.
Вещарски яхнала съм пика-минимум,
сърцето търси възелче след възел
и, прикована във континиум,
ще пренареждам пак проклетия си пъзел!
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
