Кажи,ти помниш ли първата ни среща,
когато зърна ме за първи път ?
Помниш ли ,земята ми гореща
и как посрещнах те от дълъг път?
Спомняш ли си миналото наше ,
когато бяхме само аз и ти?
Разказваше за своята родина
и как дошъл си тука за пари.
И всеки ден те наблюдавах
макар и все да ти мълчах ,
чудех се дали те заслужавах
и на тебе силно аз държах .
Да ти призная все си мисля,
какво ли щеше да се случи с мен
ако ти не беше ми помогнал
ако не бе дошъл във онзи ден.
И без да искам отнех ти младините
и най-хубавото аз ти взех.
Ако можеш прости ми ти за дните
които безпощадно ти отнех .
Днес, макар след толкова години
спомените все още пазя .
За Българският войник доходил
Камбоджа да опази.
И още народът ми разказва
за духът тъй несломим,
как младините свои даде ти
и силно ти Благодарим.
© Виктория Петрова Все права защищены