Здравей войнико! Позна ли ме ?

Кажи,ти помниш ли първата ни среща,

когато зърна ме за първи път ?

Помниш ли ,земята ми гореща 

и как посрещнах те от дълъг път? 

Спомняш ли си миналото наше ,

когато бяхме само аз и ти?

Разказваше за своята родина 

и как дошъл си тука за пари.

И всеки ден те наблюдавах 

макар и все да ти мълчах ,

чудех се дали те заслужавах 

и на тебе силно аз държах .

Да ти призная все си мисля,

какво ли щеше да се случи с мен 

ако ти не беше ми помогнал 

ако не бе дошъл във онзи ден.

И без да искам отнех ти младините 

и най-хубавото аз ти взех.

Ако можеш прости ми ти за дните

които безпощадно ти отнех .

Днес, макар след толкова години 

спомените все още пазя .

За Българският войник доходил 

Камбоджа да опази.

И още народът ми разказва 

за духът тъй несломим,

как младините свои даде ти 

и силно ти Благодарим.