Зелен сонет
Зелени български очи...
Навярно търсят обич в хората?
Нещо в мене не мълчи,
защото безгласно ми говорят.
Зелени, но с багри от цвят,
който въздиша и мълком зове:
на небето слънчевия свят;
на полето-уханните цветове!
Зелени български очи -
подобно живи, светли изумруди!
Бих ли могъл да ги учудя?
Душата ми в унес мълчи.
Но в нея песен се пробуди...
И топли влюбени лъчи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
