Зелен сонет
Зелени български очи...
Навярно търсят обич в хората?
Нещо в мене не мълчи,
защото безгласно ми говорят.
Зелени, но с багри от цвят,
който въздиша и мълком зове:
на небето слънчевия свят;
на полето-уханните цветове!
Зелени български очи -
подобно живи, светли изумруди!
Бих ли могъл да ги учудя?
Душата ми в унес мълчи.
Но в нея песен се пробуди...
И топли влюбени лъчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
