Зелени български очи...
Навярно търсят обич в хората?
Нещо в мене не мълчи,
защото безгласно ми говорят.
Зелени, но с багри от цвят,
който въздиша и мълком зове:
на небето слънчевия свят;
на полето-уханните цветове!
Зелени български очи -
подобно живи, светли изумруди!
Бих ли могъл да ги учудя?
Душата ми в унес мълчи.
Но в нея песен се пробуди...
И топли влюбени лъчи!
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
