24 мар. 2009 г., 15:06  

Зелените очи (Акростих)

1.6K 0 3

                                                      На Тебе!!!

З
елени са твоите очи.
Една си ти в моето сърце и
Любовта ми не ще се заличи!
Едно зная - любовта ми не е малко зрънце,
Но е преливащо море
И голяма нежност вътре в мен.
Така е, тя не ще умре!
Едно остана ми сега - да вярвам в утрешния ден.

Откакто те видях,
Часовете без теб броя
И твоите очи много аз обикнах!

                        II.                       


Зная, ти за мен единствена си.
Една остана в моето сърце.
Леко да можех, да погаля твоите коси,
Ех, щастието щеше да е в моите ръце! 
Няма никога да забравя твоя глас
И срещата ни, срещата ни първа,
Тогава добре си спомням аз -
Есен наближаваше тепърва.

Обикнах очите ти щом те зърнах,
Че и днес си в моето сърце
И обожавам аз твоето лице!


                
              23.III.2009 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз като горда носителка на зелени очи съм очарована от стиха!!!
    Продължавай напред!
  • добре се е получило, Илко! има какво да се желае, разбира се, но е хубаво Поздрав!
  • Никак не е лесно да се пише акростих/от опит го знам/ стиха ти е супер,идеята също.Хубаво е да има по нещо свежо и новаторско,което да освежи!Поздравче!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....