24.03.2009 г., 15:06  

Зелените очи (Акростих)

1.6K 0 3

                                                      На Тебе!!!

З
елени са твоите очи.
Една си ти в моето сърце и
Любовта ми не ще се заличи!
Едно зная - любовта ми не е малко зрънце,
Но е преливащо море
И голяма нежност вътре в мен.
Така е, тя не ще умре!
Едно остана ми сега - да вярвам в утрешния ден.

Откакто те видях,
Часовете без теб броя
И твоите очи много аз обикнах!

                        II.                       


Зная, ти за мен единствена си.
Една остана в моето сърце.
Леко да можех, да погаля твоите коси,
Ех, щастието щеше да е в моите ръце! 
Няма никога да забравя твоя глас
И срещата ни, срещата ни първа,
Тогава добре си спомням аз -
Есен наближаваше тепърва.

Обикнах очите ти щом те зърнах,
Че и днес си в моето сърце
И обожавам аз твоето лице!


                
              23.III.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз като горда носителка на зелени очи съм очарована от стиха!!!
    Продължавай напред!
  • добре се е получило, Илко! има какво да се желае, разбира се, но е хубаво Поздрав!
  • Никак не е лесно да се пише акростих/от опит го знам/ стиха ти е супер,идеята също.Хубаво е да има по нещо свежо и новаторско,което да освежи!Поздравче!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...