24.03.2009 г., 15:06  

Зелените очи (Акростих)

1.6K 0 3

                                                      На Тебе!!!

З
елени са твоите очи.
Една си ти в моето сърце и
Любовта ми не ще се заличи!
Едно зная - любовта ми не е малко зрънце,
Но е преливащо море
И голяма нежност вътре в мен.
Така е, тя не ще умре!
Едно остана ми сега - да вярвам в утрешния ден.

Откакто те видях,
Часовете без теб броя
И твоите очи много аз обикнах!

                        II.                       


Зная, ти за мен единствена си.
Една остана в моето сърце.
Леко да можех, да погаля твоите коси,
Ех, щастието щеше да е в моите ръце! 
Няма никога да забравя твоя глас
И срещата ни, срещата ни първа,
Тогава добре си спомням аз -
Есен наближаваше тепърва.

Обикнах очите ти щом те зърнах,
Че и днес си в моето сърце
И обожавам аз твоето лице!


                
              23.III.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз като горда носителка на зелени очи съм очарована от стиха!!!
    Продължавай напред!
  • добре се е получило, Илко! има какво да се желае, разбира се, но е хубаво Поздрав!
  • Никак не е лесно да се пише акростих/от опит го знам/ стиха ти е супер,идеята също.Хубаво е да има по нещо свежо и новаторско,което да освежи!Поздравче!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...