Зеленият залез...
В моряшките кръчми до днес се разказва
легенда красива за Залез зелен:
веднъж на хиляда години той блясва
подобно на Божият Гняв – мигновен...
Легендата още твърди доверчиво,
че който Зеленият Залез съзре́
от тука натам ще живее щастливо
и даже на твърда земя ще умре!...
Зелена в мига е дори и водата,
и Вятъра даже зелен там трепти,
и сам полетял той разнася мълвата
за чудния Залез по всички страни...
В моряшките кръчми на тая Планета
наречена тъй сполучливо – Земя,
Любов се продава и тлее вендета,
но никога рома не смесват с вода.
А някой започне ли там да разправя
Зеленият залез как сам е видял –
тайфата на две се разделя тогава
и бързо завихря невиждан скандал...
В моряшките кръчми на пет континента
така се решават проблемите: с бой,
а после омесили рома с абсента
до изгрева карат във кротък запой...
И тъй не разбират жестокият смисъл
на тая красива легенда сами,
че лошо Живота им зло е орисан –
хиляда години да чакат, уви!..
...Аз бях го видял, но не казах тогава
на никого нищо за него, освен
и аз като всички да викам: „ Наздраве!...”--
твърдейки, че има и Залез зелен...
(...но с бурна любов щом нощта ми премина
а и рома бе силен, неразреден,
разбрах, че дори и хиляда години
бих чакал до новият Залез зелен!...)
1982.Пасифика; 2009.
© Коста Качев Все права защищены