Sep 20, 2019, 4:46 PM

Зеленият залез...

  Poetry » Other
486 0 0

 

 

Зеленият залез...

 

В моряшките кръчми до днес се разказва

легенда красива за Залез зелен:

веднъж на хиляда години той блясва

подобно на Божият Гняв мигновен...

 

Легендата още твърди доверчиво,

че който Зеленият Залез съзре́

от тука натам ще живее щастливо

и даже на твърда земя ще умре!...

 

Зелена в мига е дори и водата,

и Вятъра даже зелен там трепти,

и сам полетял той разнася мълвата

за чудния Залез по всички страни...

 

В моряшките кръчми на тая Планета

наречена тъй сполучливо Земя,

Любов се продава и тлее вендета,

но никога рома не смесват с вода.

 

А някой започне ли там да разправя

Зеленият залез как сам е видял

тайфата на две се разделя тогава

и бързо завихря невиждан скандал...

 

В моряшките кръчми на пет континента

така се решават проблемите: с бой,

а после омесили рома с абсента

до изгрева карат във кротък запой...

 

И тъй не разбират жестокият смисъл

на тая красива легенда сами,

че лошо Живота им зло е орисан

хиляда години да чакат, уви!..

 

...Аз бях го видял, но не казах тогава

на никого нищо за него, освен

и аз като всички да викам: „ Наздраве!...”--

твърдейки, че има и Залез зелен...

 

(...но с бурна любов щом нощта ми премина

а и рома бе силен, неразреден,

разбрах, че дори и хиляда години

бих чакал до новият  Залез зелен!...)

 

1982.Пасифика; 2009.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...