24 дек. 2012 г., 14:42

Земя

551 0 1

Самодивски танц на кръвта

над жарава от чисти зеници.

Пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.

 

Гори от стрели и цветя,

ропот и звън на камбани,

на девойка нещастна сълза

и на момъка лютите рани.

 

И дъхът на робска земя,

дъх на люде, от Бога избрани.

Под краката им росна трева,

а орелът душите им храни.

 

Ритъм и плач във дъжда

и огън от полет на птици,

пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...