Самодивски танц на кръвта
над жарава от чисти зеници.
Пъстрата черга - нощта
и безкрайни, незнайни езици.
Гори от стрели и цветя,
ропот и звън на камбани,
на девойка нещастна сълза
и на момъка лютите рани.
И дъхът на робска земя,
дъх на люде, от Бога избрани.
Под краката им росна трева,
а орелът душите им храни. ...