24 дек. 2012 г., 14:42

Земя

556 0 1

Самодивски танц на кръвта

над жарава от чисти зеници.

Пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.

 

Гори от стрели и цветя,

ропот и звън на камбани,

на девойка нещастна сълза

и на момъка лютите рани.

 

И дъхът на робска земя,

дъх на люде, от Бога избрани.

Под краката им росна трева,

а орелът душите им храни.

 

Ритъм и плач във дъжда

и огън от полет на птици,

пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...