Самодивски танц на кръвта

над жарава от чисти зеници.

Пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.

Гори от стрели и цветя,

ропот и звън на камбани,

на девойка нещастна сълза

и на момъка лютите рани.

И дъхът на робска земя,

дъх на люде, от Бога избрани.

Под краката им росна трева,

а орелът душите им храни.

Ритъм и плач във дъжда

и огън от полет на птици,

пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.