Dec 24, 2012, 2:42 PM

Земя

  Poetry » Other
550 0 1

Самодивски танц на кръвта

над жарава от чисти зеници.

Пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.

 

Гори от стрели и цветя,

ропот и звън на камбани,

на девойка нещастна сълза

и на момъка лютите рани.

 

И дъхът на робска земя,

дъх на люде, от Бога избрани.

Под краката им росна трева,

а орелът душите им храни.

 

Ритъм и плач във дъжда

и огън от полет на птици,

пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...