24 dic 2012, 14:42

Земя

  Poesía » Otra
552 0 1

Самодивски танц на кръвта

над жарава от чисти зеници.

Пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.

 

Гори от стрели и цветя,

ропот и звън на камбани,

на девойка нещастна сълза

и на момъка лютите рани.

 

И дъхът на робска земя,

дъх на люде, от Бога избрани.

Под краката им росна трева,

а орелът душите им храни.

 

Ритъм и плач във дъжда

и огън от полет на птици,

пъстрата черга - нощта

и безкрайни, незнайни езици.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....