Земя и клетва

Да бях се врекла в теб, земя,

когато стъпваха по тебе малките детски крака.

Когато раните по пръстите кървяха.

Когато се свиваше стомахът от глад.

Когато на дръвника съсичахме дърво последно.

          Да бях, но аз не се заклех,

защото раснах от твойта топлина.

Да бях се молила в параклиса с приведена глава,

когато в сънищата срещах моя дядо непознат,

когато спираше дъхът ми от разказа за моя род,

когато вярвах, че тях ги има, макар и мълчаливи

на камъка студен.

            Да бях, земя, но аз не се помолих,

защото вярата растеше в мен, макар далече бях.

                Да бях раздала топлина,

когато рожбите растяха, когато тръгваха на дълъг път,

когато песните ехтяха надничайки в твоя плач.

             Да бях и аз го сторих,

      защото твоя огън нося в мойта гръд.