18 дек. 2023 г., 16:58

Земята е последната ни стряха

296 8 1

ЗЕМЯТА Е ПОСЛЕДНАТА НИ СТРЯХА

 

Животецът бездруго ни е кратък,

защо си го вгорчаваме сами? –

нали – пътик-пътик! – вървим нататък,

към по-щастливи някъде земи,

където бомбите не падат в двора,

където няма болести и глад,

и там ще се обичат всички хора –

човекът за човека ще е брат,

раздрусани от вечен скептицизъм,

поклащате в неверие глава? –

понеже в старостта си вече влизам,

да питам – имам право на това,

защо живяхме с вълчата омраза,

а не живяхме с крехката любов? –

към пролетното цвете на перваза

и към Иван – съседът Иванов,

защо трезор душите ни заключи –

не станаха пари парите-прим,

защо – озъбено, свирепо куче,

от нас животът искаше да спим,

и само те – поетите! – крещяха,

но който чу, едва ли ги разбра...

 

Земята е последната ни стряха.

И нека я направим по-добра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...