ЗЕМЯТА Е ПОСЛЕДНАТА НИ СТРЯХА
Животецът бездруго ни е кратък,
защо си го вгорчаваме сами? –
нали – пътик-пътик! – вървим нататък,
към по-щастливи някъде земи,
където бомбите не падат в двора,
където няма болести и глад,
и там ще се обичат всички хора –
човекът за човека ще е брат,
раздрусани от вечен скептицизъм,
поклащате в неверие глава? –
понеже в старостта си вече влизам, ...