12 июл. 2024 г., 13:28

Земята ни говори

705 2 1

Дъждът е плач от болка на Земята,

задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.

 

Да прекоси полята и горите.
Да излекува болните души.
За да се върне пламъкът в очите
и изгревът със чест да се роди.

 

Дъждът е облак покорил небето,
усетил полъха на въздух млад. 
Той търси лабиринта на сърцето
и на душата приказния град.

 

С дъжда в ръце Земята ни говори,
опитва се съвет да ни даде,
чрез него спира огнени затвори,
но с него може да ни помете...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...