Дъждът е плач от болка на Земята,

задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.

Да прекоси полята и горите.
Да излекува болните души.
За да се върне пламъкът в очите
и изгревът със чест да се роди.

Дъждът е облак покорил небето,
усетил полъха на въздух млад. 
Той търси лабиринта на сърцето
и на душата приказния град.

С дъжда в ръце Земята ни говори,
опитва се съвет да ни даде,
чрез него спира огнени затвори,
но с него може да ни помете...