12.07.2024 г., 13:28

Земята ни говори

702 2 1

Дъждът е плач от болка на Земята,

задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.

 

Да прекоси полята и горите.
Да излекува болните души.
За да се върне пламъкът в очите
и изгревът със чест да се роди.

 

Дъждът е облак покорил небето,
усетил полъха на въздух млад. 
Той търси лабиринта на сърцето
и на душата приказния град.

 

С дъжда в ръце Земята ни говори,
опитва се съвет да ни даде,
чрез него спира огнени затвори,
но с него може да ни помете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...