12.07.2024 г., 13:28

Земята ни говори

701 2 1

Дъждът е плач от болка на Земята,

задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.

 

Да прекоси полята и горите.
Да излекува болните души.
За да се върне пламъкът в очите
и изгревът със чест да се роди.

 

Дъждът е облак покорил небето,
усетил полъха на въздух млад. 
Той търси лабиринта на сърцето
и на душата приказния град.

 

С дъжда в ръце Земята ни говори,
опитва се съвет да ни даде,
чрез него спира огнени затвори,
но с него може да ни помете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...