Дъждът е плач от болка на Земята,
задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.
Да прекоси полята и горите.
Да излекува болните души.
За да се върне пламъкът в очите
и изгревът със чест да се роди.
Дъждът е облак покорил небето,
усетил полъха на въздух млад.
Той търси лабиринта на сърцето
и на душата приказния град. ...