Земята я боли от алчността

28 янв. 2022 г., 07:56

Поэзия

239 3 4

Боли от алчността на ненаситните,

Земята я боли, затуй реве.

Изплаква непрестанно тъжни истини –

с вихрушки, с урагани, с дъждове.

Но тази болка, хич не трогва алчните,

завихрени във собствен лъскав свят.

Клокочат в собствен сос, насред играчките –

най-ценното за "пошлия рахат".

А алчността светкавично заразна е

и покосява … – как да устоим!?

Коремът пълен, а главата празна е –

неправдите пред нас са, но мълчим!

Защото „трябва златно“,“ трябва сладичко“ –

със ярост ненаситността пламти.

Разгаря се от жаждата за „Празничност“.

То, иначе живот ли е, кажи!?

И давещи се в „блатото на алчното“

потъваме, просмукани с калта.

Слепци, така и неразбрали важното

в живота, подчинен на суета!

dansyto (Данаил Таков)

2022-02-14T08:19:54+02:00

Така е, Иве, Вики, Ина. Благодарности и поздрави!
ИнаКалина

2022-01-28T10:53:19+02:00

Като се изтръска един-два пъти и ще си реши проблема, Земята... и празнотата ще се запълни, но тази за която говориш кънти като празна бъчва
ditadita (Виктория Милчева)

2022-01-28T09:28:08+02:00

Това е самата истина... Много е хубаво!
Ивеивелина (Ивелина Тодорова)

2022-01-28T09:02:03+02:00

Добро е. И за съжаление е истина.