Земята я боли от алчността
Боли от алчността на ненаситните,
Земята я боли, затуй реве.
Изплаква непрестанно тъжни истини –
с вихрушки, с урагани, с дъждове.
Но тази болка, хич не трогва алчните,
завихрени във собствен лъскав свят.
Клокочат в собствен сос, насред играчките –
най-ценното за "пошлия рахат".
А алчността светкавично заразна е
и покосява … – как да устоим!?
Коремът пълен, а главата празна е –
неправдите пред нас са, но мълчим!
Защото „трябва златно“,“ трябва сладичко“ –
със ярост ненаситността пламти.
Разгаря се от жаждата за „Празничност“.
То, иначе живот ли е, кажи!?
И давещи се в „блатото на алчното“
потъваме, просмукани с калта.
Слепци, така и неразбрали важното
в живота, подчинен на суета!
© Данаил Таков All rights reserved.
