19 авг. 2008 г., 09:54

Зеници от надежда 

  Поэзия » Другая
970 0 23

Подхлъзна се надеждата в очите
и падна, а дойде да потанцува.
Разля се, почерня и си отиде...
Отиде си, но без да се сбогува.


По кръгче във средата им остана.
Навярно ще напомнят за живота и
две точки, напоени със катрана
на миналото - въгленови спомени.


Заключени зад пъстрите окови,
в окръжности, приличащи на вяра,
все гледаха очите ми нагоре
и търсеха надеждата ми сляпа.


А тя си е останала във мене...
Дори не подозирах как изглежда.
Била е тук. През цялото си време
съм имала зеници от надежда!

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??