Зеници от надежда
Подхлъзна се надеждата в очите
и падна, а дойде да потанцува.
Разля се, почерня и си отиде...
Отиде си, но без да се сбогува.
По кръгче във средата им остана.
Навярно ще напомнят за живота и
две точки, напоени със катрана
на миналото - въгленови спомени.
Заключени зад пъстрите окови,
в окръжности, приличащи на вяра,
все гледаха очите ми нагоре
и търсеха надеждата ми сляпа.
А тя си е останала във мене...
Дори не подозирах как изглежда.
Била е тук. През цялото си време
съм имала зеници от надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
