Към друг сезон зениците ми - птици,
отлитнаха да търсят светлият си миг.
Не ме вини, защото лесно е в страха си
да обвиниш, не себе си, а някой друг.
Все мен винеше за несбъднатите срещи,
а лятото с пожарите пресели се на юг.
Сега салкъмите са само оголели клони,
и плаче вятърът във тях без звук.
Очите ми те търсеха в просторите,
ти нямаше криле, за да ги стигнеш.
Прощавам се със теб и със мечтите,
които не успя в любов да сбъднеш. ...