Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
31.10.2007 г., 8:39 ч.

Зениците ми - птици  

  Поезия » Любовна
719 0 19

Към друг сезон зениците ми - птици,
отлитнаха да търсят светлият си миг.
Не ме вини, защото лесно е в страха си
да обвиниш, не себе си, а някой друг.
Все мен винеше за несбъднатите срещи,
а лятото с пожарите пресели се на юг.
Сега салкъмите са само оголели клони,
и плаче вятърът във тях без звук.

Очите ми те търсеха в просторите,
ти нямаше криле, за да ги стигнеш.
Прощавам се със теб и със мечтите,
които не успя в любов да сбъднеш.
Разтварям пак крила, за обич жадни,
и пия влюбена вода от извор син.
Очите ми - свободни, волни птици,
сбогувайки се...търсят своят юг.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??