26 нояб. 2025 г., 17:57

Жътва

229 3 5

Не съм сама, нали?

Не съм сама!

Не съм, когато бие ми сърцето,

когато имам сила за сълза.

Когато утешавам в мен детето.

Не съм сама

под тази гилотина,

наречена "Каквото си посях..."

О, жъна си го! Жъна го за трима.

(И с тези тримата сама не бях!)

Не съм сама.

И още имам сила

за себе си спокойно да заплача.

 

... и чух: "Не си. И аз съм тука, мила."

 

И пръстите

отпусна си палачът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...