26.11.2025 г., 17:57

Жътва

226 3 5

Не съм сама, нали?

Не съм сама!

Не съм, когато бие ми сърцето,

когато имам сила за сълза.

Когато утешавам в мен детето.

Не съм сама

под тази гилотина,

наречена "Каквото си посях..."

О, жъна си го! Жъна го за трима.

(И с тези тримата сама не бях!)

Не съм сама.

И още имам сила

за себе си спокойно да заплача.

 

... и чух: "Не си. И аз съм тука, мила."

 

И пръстите

отпусна си палачът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...