Зима
Безбрежна и красива.
Сурова и замислена.
Все утрото приспива.
Студена и нехаеща.
Нощта в сребро рисува,
със сънища играеща.
Надежда подарява,
във искреност окъпана,
потапя във забрава.
Спокойна и ленива.
Тъй прелестна, как яростно
внезапно си отива.
26.12.2008.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены