29 окт. 2014 г., 07:55

Зима вече наближава

497 0 0

Зима вече наближава, 

всеки мисли как да оцелява. 

Птиците отлитат си на юг,

а хората остават тук. 

Студ сковава цялата земя,

а тъгата е все още гост на моята душа. 

Но и нейният ред ще дойде 

щом звънецът звънне 

и ги видя на вратата, 

обичаните двама братя. 

Както и щом пристигнат със самолети, влакове, коли

моите приятели добри.

И тогава щастие ще намеря, 

а една усмивка ще е моята победа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелин Минзухаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...