Лорелай (Люляк)
109 142
1 июн. 2007 г., 13:40

Зимата е в мен 

  Поэзия
511 0 4

Зимата е в мен


Тя ледени ръце към мен простира
и се опитва пътя ми да спре.
Със бели пипала сърцето ми намира,
но то дълбоко е като море.


Аз мислех си, че зимата ми е приятелка.
Че с нея сме сестри от векове.
Че тя е моята добра пазителка.
Че пази ме от вечни страхове.


Но зимата дори предаде ме.
Сега опитва да ме спре.
Ах, колко бързо тя забрави ме...
Дълбока съм като море...


Отново ледени ръце към мен простира.
Отново се опитва пътя ми да спре.
Със бели пипала сърцето ми намира,
но пак дълбока съм като море.


В сърцето ми цяла аз сбрана съм.
И целият свят се блъска във мен.
И всичко това се превръща във сън...
Но зимата още е в мен...

© Люляк Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??