Зимата е в мен
Зимата е в мен
Тя ледени ръце към мен простира
и се опитва пътя ми да спре.
Със бели пипала сърцето ми намира,
но то дълбоко е като море.
Аз мислех си, че зимата ми е приятелка.
Че с нея сме сестри от векове.
Че тя е моята добра пазителка.
Че пази ме от вечни страхове.
Но зимата дори предаде ме.
Сега опитва да ме спре.
Ах, колко бързо тя забрави ме...
Дълбока съм като море...
Отново ледени ръце към мен простира.
Отново се опитва пътя ми да спре.
Със бели пипала сърцето ми намира,
но пак дълбока съм като море.
В сърцето ми цяла аз сбрана съм.
И целият свят се блъска във мен.
И всичко това се превръща във сън...
Но зимата още е в мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
