Тежат раменете ми - сякаш премръзнали клони,
пролетта от зениците - мъглата я взе,
безмълвно разстрелях сетивата за всички сезони,
само зимата, зимата в мене тих огън кладе
и нарежда ми сладко бабини притчи - за тебе,
и люлее ме леко спокойно моята, бялата смърт,
като угар посърнах - прежадняла, нетребна,
само кълнове обич слънце сънуват в моята гръд.