Зимен фар
ЗИМЕН ФАР
За влюбени място пак има брегът,
земята е бяла, а вятърът бръска.
Морето стопява деня на шега,
И може би рано е, може би късно.
Раздира платното художник незрим,
потъва светът и просветва небето,
нощта е пленила една раковина -
дарила със звуци, родила поети.
Вървим и притваряме бавно очи,
и светли отблясъци скриваме тайно,
за юлското утро сега не плачи,
животът е повече - буря и пяна.
Илия Вълчев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Вълчев Все права защищены
