ЗИМЕН ФАР
За влюбени място пак има брегът,
земята е бяла, а вятърът бръска.
Морето стопява деня на шега,
И може би рано е, може би късно.
Раздира платното художник незрим,
потъва светът и просветва небето,
нощта е пленила една раковина -
дарила със звуци, родила поети.
Вървим и притваряме бавно очи,
и светли отблясъци скриваме тайно,
за юлското утро сега не плачи,
животът е повече - буря и пяна.
Илия Вълчев
© Илия Вълчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
