Зимен мраз

Нощта е време да си тръгва,

а денят още се куми,

но знае се, че е неизбежно -

земята той ще освети.

Зора се пуква и разкрива -

на есента дошъл е краят,

поднася зимна приказка красива,

деца се втурват да играят.

От облачните пухкави къдели,

като изпаднали в екстаз,

сипят се безброй снежинки бели,

гордо водят зимен мраз.

С постеля млечно бяла

зимата грижовно завива

треви, цветя и билки,

земята с леден скреж покрива.

Деца с бузки румено червени,

снега гребат с жадни шепи.

В дрешки зимни пременени,

скачат в меки, бели преспи.

Под танца на снежинки леки

цял ден игрите ще царуват,

със смях и ведри песни

те зимата ще отпразнуват.