Зимен мраз
Зимен мраз
Нощта е време да си тръгва,
а денят още се куми,
но знае се, че е неизбежно -
земята той ще освети.
Зора се пуква и разкрива -
на есента дошъл е краят,
поднася зимна приказка красива,
деца се втурват да играят.
От облачните пухкави къдели,
като изпаднали в екстаз,
сипят се безброй снежинки бели,
гордо водят зимен мраз.
С постеля млечно бяла
зимата грижовно завива
треви, цветя и билки,
земята с леден скреж покрива.
Деца с бузки румено червени,
снега гребат с жадни шепи.
В дрешки зимни пременени,
скачат в меки, бели преспи.
Под танца на снежинки леки
цял ден игрите ще царуват,
със смях и ведри песни
те зимата ще отпразнуват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Борисова Всички права запазени
