Какво от туй, че виждам те в съня си?

Какво от туй, че там си вечно мой?

Аз искам да се будя от гласа ти,

в очите ти да виждам летен зной.

Сега във зимата ми дълга, сънна

приклещена зад хиляди стени,

душата ми се лута блудна,

мечтаейки за лято и звезди.

... Под купола небесен в звездопада,

откакто ме целуна, в оня час -

не знаех вече как се пада,

все на крилете ти се носех аз.

Откакто ме пойска да съм твоя

и врече се завинаги в мене ти,

влюбих се на лятото в покоя

под звезди и лунните лъчи...

Но време се измина от тогава.

Сега е зима и съм тъй сама,

отново се научих как се пада...

зимата затрупа ме в снега.

И само нощем много тихо,

от сън полузатворила очи,

привижда ми слънце живо

и летен зной, луна, искри...

01.05.2012г.