Какво от туй, че виждам те в съня си?
Какво от туй, че там си вечно мой?
Аз искам да се будя от гласа ти,
в очите ти да виждам летен зной.
Сега във зимата ми дълга, сънна
приклещена зад хиляди стени,
душата ми се лута блудна,
мечтаейки за лято и звезди.
... Под купола небесен в звездопада,
откакто ме целуна, в оня час -
не знаех вече как се пада,
все на крилете ти се носех аз.
Откакто ме пойска да съм твоя
и врече се завинаги в мене ти,
влюбих се на лятото в покоя
под звезди и лунните лъчи...
Но време се измина от тогава.
Сега е зима и съм тъй сама,
отново се научих как се пада...
зимата затрупа ме в снега.
И само нощем много тихо,
от сън полузатворила очи,
привижда ми слънце живо
и летен зной, луна, искри...
01.05.2012г.
© Петя Стрелчева Всички права запазени