Зимна пиеса
Среднощен снежен град.
Навън е бяла приказка, наистина.
Сцената, завесата, декорите.
Само че е още недописана,
затова не виждаме героите.
Но докато го няма персонажа,
и авторът не знам защо се крие,
защо сме ние, искам да ми кажеш?
Защо да не я изиграем ние?
Ти ще имаш грижата за думите.
За паузите отговарям аз.
Ако смяташ своето по-трудно,
казваш и се сменяме завчас.
Защото имам и готова реплика.
Една, но стига. Къса е, но толкоз.
Не се крещи, тя само се прошепва.
Колко съм я репетирал, колко!
Забавихме се. Времето минава.
Допиват си кафето, слагат грим
актьорите. И авторът ни дава
знак – терена да освободим.
Без нас...
Пиесата ще ни се стори блудкава.
И сцената ще ни се види бедна.
Идвам с теб. Но чакай за минутка,
от вратата само да погледна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
Успешна Нова година! 
