rajsun (Райчо Русев)
541 1380
Dec 29, 2010, 3:25 PM

Зимна пиеса 

  Poetry » Other
1411 0 18

Среднощен снежен град.

 

Навън е бяла приказка, наистина.

Сцената, завесата, декорите.

Само че е още недописана,

затова не виждаме героите.

 

Но докато го няма персонажа,

и авторът не знам защо се крие,

защо сме ние, искам да ми кажеш?

Защо да не я изиграем ние?

 

Ти ще имаш грижата за думите.

За паузите отговарям аз.

Ако смяташ своето по-трудно,

казваш и се сменяме завчас.

 

Защото имам и готова реплика.

Една, но стига. Къса е, но толкоз.

Не се крещи, тя само се прошепва.

Колко съм я репетирал, колко!

 

Забавихме се. Времето минава.

Допиват си кафето, слагат грим

актьорите. И авторът ни дава

знак – терена да освободим.

 

Без нас...

Пиесата ще ни се стори блудкава.

И сцената ще ни се види бедна.

Идвам с теб. Но чакай за минутка,

от вратата само да погледна.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??