16 янв. 2019 г., 12:32

Зимна приказка

997 1 0

Погледни през прозореца! Виж! Нашата приказка.
Зимата само за нас я написа.
Аз за теб, ти за мен,
щастливо така ни ориса.

Изпий си кафето. Не бързай!
Оплетох ти топло одеяло.
В преждата здраво завързах
сърцето си - твое е цяло.

Омесих ти сладки с вкус на канела,
щипка обич поръсих, 
парченца мечти сложих смело..

Ухаем на топло и вкусно, 
ръката ти няма да пусна, 
толкова здрава и мека
за мен е и стълб и утеха.

Погледни през прозореца! Виж! Нашата приказка.
Не бързай! Хапни! Постопли се.
Аз чакам на тебе орисана.
Повярвай! 
Съдбата така е написана! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nadejda Delieva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

51 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....