Погледни през прозореца! Виж! Нашата приказка.
Зимата само за нас я написа.
Аз за теб, ти за мен,
щастливо така ни ориса.

Изпий си кафето. Не бързай!
Оплетох ти топло одеяло.
В преждата здраво завързах
сърцето си - твое е цяло.

Омесих ти сладки с вкус на канела,
щипка обич поръсих, 
парченца мечти сложих смело..

Ухаем на топло и вкусно, 
ръката ти няма да пусна, 
толкова здрава и мека
за мен е и стълб и утеха.

Погледни през прозореца! Виж! Нашата приказка.
Не бързай! Хапни! Постопли се.
Аз чакам на тебе орисана.
Повярвай! 
Съдбата така е написана!