Зимна приказка
Мигът на чародейството отмина.
То беше тиха, снежнобяла зима.
Пращеше дънер в старата камина
и озаряваше в оранжево двамина,
ръце преплели с чаши руйно вино.
Опиянени от прегръдката му дивна,
шептяха и се галеха невинно,
а устните им – сладко и наивно
– една във друга слети, ненаситно
попиваха любовния нектар.
Телата си принесоха във дар
на грешната и праведна взаимност.
Нима възможно е горене по-интимно
от онова, което трае само миг?
Сипи ми вино, Мила, че е зима!
То беше тиха, снежнобяла зима.
Пращеше дънер в старата камина
и озаряваше в оранжево двамина,
ръце преплели с чаши руйно вино.
Опиянени от прегръдката му дивна,
шептяха и се галеха невинно,
а устните им – сладко и наивно
– една във друга слети, ненаситно
попиваха любовния нектар.
Телата си принесоха във дар
на грешната и праведна взаимност.
Нима възможно е горене по-интимно
от онова, което трае само миг?
Сипи ми вино, Мила, че е зима!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яким Дянков Все права защищены
