9.12.2008 г., 18:33 ч.
Зимна приказка
Мигът на чародейството отмина.
То беше тиха, снежнобяла зима.
Пращеше дънер в старата камина
и озаряваше в оранжево двамина,
ръце преплели с чаши руйно вино.
Опиянени от прегръдката му дивна,
шептяха и се галеха невинно,
а устните им – сладко и наивно
– една във друга слети, ненаситно
попиваха любовния нектар.
Телата си принесоха във дар
на грешната и праведна взаимност.
Нима възможно е горене по-интимно
от онова, което трае само миг?
Сипи ми вино, Мила, че е зима!
То беше тиха, снежнобяла зима.
Пращеше дънер в старата камина
и озаряваше в оранжево двамина,
ръце преплели с чаши руйно вино.
Опиянени от прегръдката му дивна,
шептяха и се галеха невинно,
а устните им – сладко и наивно
– една във друга слети, ненаситно
попиваха любовния нектар.
Телата си принесоха във дар
на грешната и праведна взаимност.
Нима възможно е горене по-интимно
от онова, което трае само миг?
Сипи ми вино, Мила, че е зима!
© Яким Дянков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
За много топлина в сърцата ни и тази зима!
Наздраве Дами! -
Телата си принесоха във дар
на грешната и праведна взаимност.
Страхотен стих!
Поздрав! -
Хубаво е ! Поздрав !
-
Наздраве, Якиме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
стопли ме...наздраве и от мен, Яким.