Започвам със снега, който преспите прави
и затрупва пътищата пусти и бели.
Продължавам с героя, който бързо забрави
за любовта и чувствата отлетели.
Бих спомена и студа тъй коварен,
а него нищо не би го спряло.
Мигът на любов отдавна забравен,
дето и слънцето не би го огряло.
За любовта, тъй чиста, мила и свята,
която болка оставя след себе си.
Тя носи на зимата красотата,
но преспи навява по пътя си. ...