Dec 11, 2012, 7:45 PM

Зимна приказка 

  Poetry » Love
673 0 0
Започвам със снега, който преспите прави
и затрупва пътищата пусти и бели.
Продължавам с героя, който бързо забрави
за любовта и чувствата отлетели.
Бих спомена и студа тъй коварен,
а него нищо не би го спряло.
Мигът на любов отдавна забравен,
дето и слънцето не би го огряло.
За любовта, тъй чиста, мила и свята,
която болка оставя след себе си.
Тя носи на зимата красотата,
но преспи навява по пътя си. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Random works
: ??:??