Dec 11, 2012, 7:45 PM

Зимна приказка

  Poetry » Love
801 0 0

 

 

 

Започвам със снега, който преспите прави

и затрупва пътищата пусти и бели.

Продължавам с героя, който бързо забрави

за любовта и чувствата отлетели.

 

Бих спомена и студа тъй коварен,

а него нищо не би го спряло.

Мигът на любов отдавна забравен,

дето и слънцето не би го огряло.

 

За любовта, тъй чиста, мила и свята,

която болка оставя след себе си.

Тя носи на зимата красотата,

но преспи навява по пътя си.

 

Зимни нощи, обречени на студ и тъга,

безсмислени и отдавна забравени.

В които съм героиня сега,

с душа и сърце, от тебе ограбени.

 

Герой си ти в моята зимна картина,

която с тъга и болка аз ще рисувам.

И страдам не ден, два или година...

а цяла вечност за тебе тъгувам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...